Тази статия беше редактирана, променена и публикувана в списание "Пчеловодство" №6,2001г
Биологическа защита на пчелите от вароатоза
(авторски вариант)
Трябва ли да споменаваме колко грижи и проблеми създава на пчеларите вароатозата. Струва ни се, че знаем всичко за кърлежаVarroa, разработили сме много методи за борба с него, а да се говори за пълна победа над него е невъзможно. Между впрочем, на мен ми се струва особено странен факта, че този проблен е възникнал през последните 30-40 години. Пчелите през времето на своята дълга еволюция са се приспособили към множество неблагоприятни фактори. И факта, че кърлежа паразитира активно по пчелите в последно време, според мен е доказателство за това, че ние сме нарушили някакви механизми за защита на пчелите от кърлежа именно през последните години.
Добре известно е, че в температурния диапазон 30-37,5С е възможно развитието на пчелата по протежение на всички етапи на постембрионално им съществуване (Е.К.Еськов “Экология медоносной пчелы” М. 1990г.) с минимални загуби. Оптималната температура за развитието на яйцата на кърлежа при относителна влажност 60-80% е 34С (Пчеловодство №8, 1983г. И.А.Акимов, И.В.Пилецкая ” О жизнеспособности яиц клеща варроа”). При продължително температурно въздействие в диапазона 35-36С смъртността на яйцата на кърлежа може да достигне 50-95% в зависимост от относителната влажност. Температурна разлика от 1-2С при поджодяща относителна влажност може да представлява реална преграда за кърлежа. Но, доколкото кърлежа паразитира успешно по пчелите, то това означава, че тази температурна разлика не съществува. Или кърлежа се е приспособил да се размножава при температура 35-36С, или температурата в плодника е 34С и относителната влажност е 60-80%. Второто предположение изглежда по правдоподобно и това се потвърждава от публикациите. Такъв микроклимат в плодника се поддържа не защото кошера е изолиран лошо, а защото такива са нашите кошери. Съществуващите конструкции кошери са повече приспособени към пчеларя, отколкото към пчелите. Виновни са и пчеларите, които в стремежа си да ограничат роенето, излишно разширяват обема на кошера. При това положение, очевидно, пчелите не са в състояние да обезпечат оптималния микроклимат в гнездото.
В природни условия пчелите сами определят и формират оптималния обем и структура на площите с пило в гнездото, изхождайки от собствените си възможности и правейки това рационално. При това гнездото се получава много компактно. Пчеларят, колкото и да е опитен, не е в състояние да поддържа обема на гнездото в съответствие със силата на семейството, изпълнявайки тази функция по-добре от самите пчели. За пчелите би било по-добре, ако пчеларят не се занимава с разширяването на гнездото по начина по който това се прави сега. За да е възможно това, на пчелите трябва да се създадат идеалните условия, близки до природните, при които пчелите, без външна помощ, сами биха могли да формират обема и структурата на гнездото.
В статията “ Почти как в дупле” (4. 2000.Пчеловодство) авторът А.Д.Трифонов описва идеалния метод за отглеждане на пчели, при който пчелите без помощта на пчеларя формират обема на гнездото. При този метод в кошера винаги трябва да има свободни корпуси под гнездото в които при "добра паша преминаването на майката и нейната свита надолу става автоматично". При работа с такива кошери не е необходимо пчеларя постоянно и внимателно да следи развитието на пчелите и навреме да разширява гнездото. Пчеларят може предварително да постави оборудван с рамки корпус, без да нарушава нормалния ритъм на работа на пчелите. А пчелите преминават надолу постепенно и само тогава, когато им е нужно и поради това гнездото се получава компактно. Ще ми се да прдпазя тези пчелари, които ще поискат да повторят опита в големи мащаби във вида, описан в статията на А.Д.Трифонов. Преди седем години аз бях така сигурен в успеха, че не се заех да експериментирам с едно семейство, а се опитах да направя това с 15 семейства. Всички изпаднаха в роево състояние. Авторът на статията "Почти като в хралупа" не дава никакви указания за конструкцията на кошера. Няма дори и намек за това, че такива конструктивни особености и условия съществуват. А такива условия съществуват и те са няколко. За съжаление сега не мога да спомена всички, но на едно от условията ще се спра. Майката без особени проблеми преминава в горния корпус и крайно неохотно, практически не преминава в долния, по причина за която за сега можем само са се досещаме, дори ако растоянието между корпусите е минимално. И за да се осигури преминаването на майката в долния корпус на многокорпусния кошер, рамките трябва да са разположени по особен начин. Една част от рамките се разместват по вертикалата по отношение на съседните им така, че процепа между рамките да се покрива от съседните рамки.
При отглеждане на пчели в кошери с такова разположение на рамките, микроклимата в плодника няма да съответствува на оптималния за развитието на Varroa и като следствие опаразитяването на пилото ще бъде минимално. Работейки с такива кошери, пчеларят не само ще освободи пчелите от вароатозата, но и съществено ще намали риска от роене на семействата, тъй като в съществуващите техники за пчелоотглеждане една от основните причини за роенето се счита невниманието или неопитността на пчеларя, при това грижите на пчеларя значително намаляват.
В момента се оформят авторсите заявки за изобретение. Въпреки, че е рано да се правят окончателни изводи, наличните предварителни резултати говорят за перспективността на това направление.
©2001г. Александр Ерко